Култура

Работилница за сурвачки отваря врати в музея в Смолян

И тази година в Регионален исторически музей „Стою Шишков” в Смолян отваря врати работилница за изработване на традиционни родопски сурвачки. Идеята е децата да се запознаят с българските традиции по Коледа и Сурвак и изработването на сурвачки в родопските селища. От 13-ти до 17-ти декември в етнографската работилница, участниците ще могат да покажат наученото и приложат  творческо въображение като сами направят сурвачка, съобщават от музея. Най-добрите сурвачки като израз на съхранени традиции и творчество по отношение на форма, колорит и съчетание на материали ще бъдат изложени в експозиционните зали на музея. Работинлицата ще работи от 14.00 часа до 16.00 часа. Материалите за работа са осигурени от музея. За справка и предварителна заявка на музейните телефони:  6 57 53 и 6 27 27.

От  Смолян днес 12. 12. 2010 г.

Сурвачка или сурвакница (остар. сурукница) е украсена дрянова пръчка, с която по стар български обичай хората взаимно се „сурвакат“ на Нова година, като леко се удрят по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.

Дряновата сурвачка се изработва, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизи пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.

Едно от най-популярните нареждания при сурвакане е следното:

Сурва сурва година!

Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,

жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

Според народната традиция, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, до 15-16 годишни, които биват възнаграждавани с пари, захарчета, кравайчета и други. Освен в семейството, те ходят да сурвакат и по други роднини и съседи.

Из Родопско и някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.

Уникална стрела и древни монети от времето на траките допълват тазгодишните находки на Момчиловата крепост

01 септември 2010,  Агенция „Фокус“

Тазгодишните проучвания на „Момчиловата крепост”, потвърдиха теорията за голяма битка при превземането на крепостта при османското нашествие в Родопите през 14 век. Това каза пред радио „Фокус”-Смолян археологът в Регионален исторически музей „Стою Шишков”-Смолян Николай Бояджиев. Той обясни, че тази година в продължение на пет седмици през месеците юли и август, с участието на около 48 ученици от програма “Красив Смолян” от различни смолянски училища е извършено археологическото проучване на „Момчилова крепост”, което започна през 2007 г. и до сега всяко лято не е прекъсвало, като разкопките са с различна интензивност. Бояджиев обясни, че целта на тазгодишното проучване е била да се разкрие северната стена на крепостта, източно от кулата – Порта, която е проучена през 1986 г. Новопроученото трасе на крепостта е дълго 50 м, като са разкрити и двете лица на крепостната стена. „Състоянието на зидовете е относително тежко, като на места те липсват, особено където скалата е по- висока от ерозионните процеси стената липсва изцяло, обясни Бояджиев. Той добави, че въпреки това има достатъчно запазени сектори, които ще позволят да се възстанови точното трасе и точният вид на стената, която е широка между 1,20 и 1,30 м. Бояджиев съобщи, че при разкопките са намерени няколко средновековни медни монети, датиращи от XII-XIII в. Едната е от широкоразпространените монети и представлява Латинска имитация тип А от началото на XIII в., на другата монета е изобразен Никейският император Йоан III Дука Ватации, който е владял Родопите след 1246 г. до 1254 г. Тя е третата, която се открива от този владетел на Момчилова крепост. Освен това са намерени и два върха от стрели, които наново потвърждават теорията за сериозно сражение при превземането на крепостта от османците във втората половина на 14 в. Намерена е и една по-стара монета от 2-1 в. Пр.Хр. от времето на функциониране на тракийското скално светилище, което се намира буквално на самия връх. Монетата е от град Маронея, разположен на брега на Егейско море. Археологът обясни, че монетите на Маронея и на Абдера са най-често срещаните монети от този период в средните Родопи, защото тези два града са разположени най-близо до Централните Родопи и е напълно естествено те са обслужвали местните тракийски племена в търговско отношение. Монетите обаче маркират елинистическия период на функциониране на тракийското светилище. Бояджиев каза още, че монетата от Абдера попълва един период от функциониране на светилището, който е бил известен само от малко керамични фрагменти, но не и с монетни находки. Археологът съобщи още, че една от стрелите е от тип, който е с куха втулка, каквато не е откривана досега в Смолянско. Изкопани са и няколко сравнително големи фрагмента от съдове от VI в., в периода на изграждане на крепостта, които евентуално ще могат да бъдат сглобени и ще може да се хване една форма на гърне от VI в. Едва 15-20% от Момчиловата крепост са проучена до момента независимо, че там се извършват проучвания вече близо 30 години, каза още Николай Бояджиев. Той обясни, че през изминалите четири години са проучени само части от укрепителното съоръжение и главно самите стени, но в същото време има цели сектори, които не са докоснати все още от археолозите. През тази година е разкрито само трасето на северната стена и двете й лица. „Секторите вътрешно от крепостната стена са все още непроучени, така че ние, изчислявайки общата площ на крепостта, можем да кажем, че сме проучили 15-20% от нея”, отбеляза Бояджиев. Той добави, че останалата част, особено в западна посока от входа е непроучена. „Общата дължина на цялата крепост е 160 м, а нашата цел беше този сектор, който разкрихме тази година, евентуално догодина – пролетта да бъде консервиран и частично реставриран, като идеята на община Смолян е да се кандидатства с проект по ОП “Регионално развитие” и при спечелване на подобен проект стената ще бъде частично възстановен, каза още Бояджиев. Той добави, че очаква проектът да бъде надграждане на това, което е направено в предишния проект по програмна “ФАР” и цялата крепост да се реставрира и социализира за туристическите посещения.

Гайдата

След кавала и гъдулката гайдата е най-популярният народен инструмент у нас. Среща се почти във всички етнографски области на страната. Най-добрата гайдарджийска школа може да се посочи в Южна България – Тракия и Странджа, и Североизточна България – Лудогорието (Делиормана) и Добруджа. В Родопите е разпространена тъй наречената „каба“-гайда, характерна с ниската си звучност. В България гайдата се използва, от една страна, като солов инструмент, а от друга – за съпровод на народни певци (особено в Родопския край, и то понякога с две и повече гайди) и в оркестъра от народни инструменти заедно с кавали, гъдулки, тамбури и др.

Най-малката гайда в света е направена от смолянския майстор Христо Топчиев, който прави такива инструменти от 30 години. Каба гайдата е направена от части от достойнството на един козел. Обикновено обаче гайдата се прави от яре, защото самата кожа е най-плътна, разказва майсторът. Той обясни, че звукът, който вади гайдата, не зависи от кожата – дали ще бъде голяма или малка, а зависи от самата гайденица.

„Гайдата е прост инструмент за интелигентни хора“- казваше Тодор Живков и за това поне със сигурност беше прав. Гайдата е позната в Родопите от далечни времена, създадена и настроена в съзвучие с природата и народната песен. Родопската гайда е само каба- „ниска“ гайда. В нейния звук се долавя шумът на елите, плавният релеф на планината и шеметните височини на Карлък. Тази гайда е в тон с душевността на родопчанина. Единствено нейният силен звук конкурира родопския глас и е в хармония с него.

В миналото гайдата е била инструмент на овчарите. Изработвана от самоуки майстори, настройвана и в съзвучие с дезията чанове (носени от големите еркичи), тя станала добър спътник и раздумник на самотния овчар. Като се раздрънквали чановете, той първо запявал песента, след това надувал гайдата и околните долчинки, барчини и върхове разнасяли чудната симфония.

http://vbox7.com/play:6e5b40f9

Напъпи младост по полята

и аромат разлисти,
за раждането си земята
студа със длан изчисти…

…Ветрецът южен зафлитува
със флейтата си нова,
а музиката залудува
с любов за цвят и хора.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: